Разговор в работно време

След изпълнена задача от служител в една компания ето на къде се насочва разговора след това:

Легенда:

С (Служител на компания/Сержант)

Г (офис мениджър на ИТ компания/Генерал

Разговора:

С: ОК. Рапорт даден, рапорт приет!

Г: Свободно сержант J!

С: Шапки на земята! Време за е за почивка!

Г: Каква почивка? Бързо вдигай шапката! Едва 11,10ч е?! Знаеш ли колко работа имаш до обяд? За наказание – падни за сто!

С: Ха ха ха, Генерала се опитва да е строг, но като гледам как не си е изгладил униформата не е респектиращ! Време е за обяд! На Плаца се пада за сто сутрин рано!

Г: Ще има да взимаш! На Плаца се пада за сто, когато каже генерала! Щом казва сега - значи сега! Ти още ли си на компа? Бързо на земята!

Р.р Генералът не може да бъде по-респектиращ, от колкото е в момента!

С: Паднах, направих сто и станах! Ураааааааааааааааа време е за обяд!

Г: Генералът казал ли е нещо за обяд?! Кръгом и бързо 5 обиколки на блока!

С: Ама... Генералее.... ни сме на стадиона, тук блокове няма.....

Г: Старшинка, щом толкова знаеш сега ще въртиш 10 обиколки на стадиона!

С: Генерале, търсят ви по мобифона от Централно управление! Докато се върнете ще съм ги направил ;)

Г: Е толкоз отворен старшина не съм имал! Бегом марш!

С: На къде? След Вас до ЦУ или към Стадиона ??? Генерали, моля давайте по ясни нареждания! Ние младите старшини не сме толкова ЕнтелегЕнтни като вас Генералите (старите военни). И по повод, че точно такива хора Ви трябват, може да ме направите младо ефрейторче!

Г: И за глупавите старшинки – бегом марж към ЦУ, след което още 10 обиколки на стадиона! А за ефрейтор – когато генерала направи 10 обиколки на стадиона – тогава!

С: Генерале, съгласен съм, но да не дойде това време много скоро! Ефрейтор Петров каза, че Министъра идва утре сутрин! Ха ха ха!

Г: Ааааа мене утре ме нЕма!

С: Генерале, помислете пак добре! После ще Ви се наложи да изпишете една мастилница с разяснения защо старшините на сутринта не са били станали, не са си оправили спалното и не са с изряден външен вид, когато Министъра е дошъл!

След, което Генерала замлъкна...

Хората се чудят как да си губят работното време с глупости, вместо да свършат нещо полезно и да заслужат заплатите си!

Манифактура

Аз съм от хората, които не могат да седят на едно място и да не правят нищо. Преди известно време ми хрумна идеята, че в почивни дни, в часовете след работа и през другото си свободно време мога да правя нещо, чрез което да изкарвам някои лев извън основната ми работа. Ето и какво измислих.

Моя  позната преди време ми спомена, че прави гривнички от маниста, които купува на едро и после превръща в бижута (на ниско ниво и на ниски цени). Еее започнах и аз да правя гривнички и днес след като преброих над 20 хиляди камъченца, манистенца и фигурки съм на мнението, че манифактурата съществува и в XXI век!

Ето и какво пише за манифактура: „Манифактурата представлява обединяване на няколко занаятчийски работилници, с цел улесняване на производствения процес, като по-голямата част от работата се извършва ръчно.”

Въпроса е дали от това може да се превърне една работилница за ръчно изработени стоки, след това да се обедини с други работилници с други ръчно изработени стоки и дали след време може да има една голяма фабрика за разпределяне, изработка, окомплектоване, опаковане и експедиция на различни продукти направени основно, чрез ръчен труд.

Ще разказвам скоро дали от това се изкарват пари или просто това е едно от поредните ми начинания, в които ще се гмурна без да мисля!

Съботен ден

Беше съботен ден! Странно за мен, но станах още рано сутринта. Девет часа за мен направо си е рано. Бях си прегледала пощата, коментарите в социалната мрежа, изпих си кафето и изпуших стандартната порция цигари, когато вече в 10 часа ми беше скучно и се чудих как ще изкарам съботния ден.

Свалих колелото и го подкарах. Обиколка на квартала, въртене на педали до два парка – Западния и после обратно към Северния. Към три часа след обяд приключих с бира и цаца в приятна компания.

Когато си на колелото забравяш за всички проблеми, за задачите, които чакат да бъдат изпълнени, потапяш се в собствените си мисли. Разтоварваш се от напрежението, но и подреждаш по азбучен ред мислите в главата си, архивираш не нужните и зареждаш всичко в себе си с положителна енергия, емоция или каквото и да е било там.

Попитаха ме „Какви емоции ти се случиха тази седмица?”. Как да отговоря? При мен всеки ден е емоция, но за всички около мен това е даденост и не е нещо различно. Как да обясня на всички, че трябва да обръщаме внимание на малките и незначителни неща, за да се усещаме живи.


Денят завърши с късно кино. Разтоварващ и каращ те да се смееш филм („Палавата класна”), а след киното подобаващ коктейл – „Джин Фис”. 

Падане със стола

Тази сутрин беше комична, красива и запомняща се. Предходната вечер бях на имен ден. Постоях до късно и не се притеснявах, че утре съм на работа. Беше забавно, но вечерта напредна и беше време да се прибирам. Сънят ми беше много кратък, но хората са казали „От сън спомен няма” и аз напоследък се придържам доста стабилно към това правило. На сутринта станах и вместо да се оплаквам и да се самосъжалявам колко много ми се спи се оправих и тръгнах за работа. Влязох в офиса и тъкмо се канех да направя кафе, когато Яма ме отмени и прояви съобразителност днес тя да е дежурна по „машина”. Докато се приготвях да започна работния ден реших, че може да разгледам личната си поща. Еее да, трябваше да седна спокойно и да не бързам. ДА, но НЕ. В момента, в който седнах на стола усетих, че той поддава. Лека по лека, някак си все едно бях на забавен каданс (както обича да казва Сашо Диков при коментарите си след някои футболен мач) започнах да се обръщам. Ако питате моята колежка беше на няколко етапи:

I етап – Физономия „Учудване”, дали наистина започвам да падам;

II етап – Физономия „Изненада”, точно сега и точно на мен ли ще ми се случи;

III етап – Физономия, ааа вече явно падам;

IV етап – на земята съм.

От тук последва най – ободряващия и заразителен смях по гръб на земята, делящ ме само стола, който толкова се притеснявах да не счупя. Деня отново започна със страхотен смях, преследващ ме всяка сутрин през тази седмица.

Лоша – Добра новина

В живота всеки ден се сблъскваме с какво ли не, всеки ден стартираме, без да знаем какво ще се случи днес, всеки ден се чудим дали ще чуем добра или лоша новина, или може би няма да е само една!

Такъв за мен беше и днешния ден!

От сутринта, та чак до късно вечерта се редуваха добри с лоши новини. От лоша, по лоша и от приятна, по приятна. Мога да започна да ги изброя, мога да анализирам, да се хваля или самосъжалявам, но дали това е необходимо? Риторичен въпрос, отговорът на който според мен е НЕ. Трябва да си извадим изводите сами за себе си от всяка една, да направим така, че лошото да не надделява над доброто и да продължим да мислим, че живота ни и всеки един ден от него е прекрасен, не заради друго, а че сме живи и здрави. Нека да сме оптимисти и да вярваме в думите, които някои някога е казал „След всяко зло идва добро!”