Тази сутрин беше комична, красива и запомняща се. Предходната вечер бях на имен ден. Постоях до късно и не се притеснявах, че утре съм на работа. Беше забавно, но вечерта напредна и беше време да се прибирам. Сънят ми беше много кратък, но хората са казали „От сън спомен няма” и аз напоследък се придържам доста стабилно към това правило. На сутринта станах и вместо да се оплаквам и да се самосъжалявам колко много ми се спи се оправих и тръгнах за работа. Влязох в офиса и тъкмо се канех да направя кафе, когато Яма ме отмени и прояви съобразителност днес тя да е дежурна по „машина”. Докато се приготвях да започна работния ден реших, че може да разгледам личната си поща. Еее да, трябваше да седна спокойно и да не бързам. ДА, но НЕ. В момента, в който седнах на стола усетих, че той поддава. Лека по лека, някак си все едно бях на забавен каданс (както обича да казва Сашо Диков при коментарите си след някои футболен мач) започнах да се обръщам. Ако питате моята колежка беше на няколко етапи:
I етап – Физономия „Учудване”, дали наистина започвам да падам;
II етап – Физономия „Изненада”, точно сега и точно на мен ли ще ми се случи;
III етап – Физономия, ааа вече явно падам;
IV етап – на земята съм.
От тук последва най – ободряващия и заразителен смях по гръб на земята, делящ ме само стола, който толкова се притеснявах да не счупя. Деня отново започна със страхотен смях, преследващ ме всяка сутрин през тази седмица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар