Съдба

Снощи за пореден път стигнах до един извод, в който съм вярвала винаги, но не винаги съм признавала открито – „От съдбата си човек никога не може да избяга”.

Уча магистратура и дойде момента, в който трябва да направя Доклад за Дипломната работа, която трябва да напиша до края на лятото. Както се сещате всички, това е нещо, което си мислим, че не толкова важно и винаги оставяме подобни ангажименти за последния възможен момент. За да не изостана и аз от общоприетото правило, една седмица преди крайния срок за предаване в Университета седнах и започнах да разглеждам и да си мисля какво точно да напиша.

Темата си за Дипломна работа избрах само на база публикуваните заглавия за избор. Анализирах в главата си и без да правя никаква проверка - какво точно би включвала една дипломна работа на конкретна тема, какви са точките, които трябва да бъдат засегнати и прочие, в крайна сметка без много да мисля избрах и я обявих. След време беше и одобрена и аз бях доволна – още един ангажимент отпадна.

Преди това, може би още в средата на предходния семестър четях един от учебниците и Йерархията на човешките потребности на Ейбрах Маслоу ми привлече вниманието. Дори реших, че ще я публикувам в профила си във Фейсбук, защото сметнах за необходимо и другите да я прочетат. Имаше коментари, а с колежките доста се посмяхме над публикацията ми.

Да се върнем на това, което се случи снощи. Както си преглеждам темата за Дипломната работа, отварям учебника, за да прочета главата от него, по която трябва да пиша Доклад и какво да видя – избрала съм си дипломна работа свързана с мотивацията на човешкия фактор в една фирма, а точно в нея е включено Йерархията на човешките потребности и пирамидата на Маслоу. За пореден път гледах странно, с леко отворена уста. Пред мен мина всичко като на лента – прочита на учебника, публикуването във Фейсбук на информацията, умуването над избора на тема и как точно взех решение и т.н. Просто всичко ме е водело точно към тази тема. Разбира се ще видим как ще се справя с написването и защита й.

Изводът е, че никога не трябва да се съмняваме, че ще се случи точно това, което съдбичката ни е отредила.