Беше един ден от пролетта, няколко дни преди да дойде астрономическото лято. Деня беше едва в началото си, но тя мислеше за него от събуждането си. Трябваше да му даде подарък направен за сестра му. Чудеше се какво да му каже. Беше й много неудобно. Каква е причината, така и не разбра, не успя да обясни дори на самата себе си.
Обади му се, той и отговори студено и тя предпочете да премълчи, че иска да го покани на вечеря. Той беше зает, щеше да и се обади по – късно. След като затвори телефона си каза, че не е трябвало да се обажда. Не минаха и 15-тина минути и телефона й позвъни. Беше той. Отново строг глас прозвуча в слушалката. Все пак тя събра цялата си смелост и със свито сърце го покани вкъщи на вечеря. Независимо, че поканата беше приета, дори това, че гласа му се оживи, тя отново се притесняваше, а някъде вътре в нея се беше загнездила една топка...
Дойде вечерта, той се обади и дойде. Само при мисълта, че са заедно на едно място, в една стая сърцето й трепереше. Не искаше и не можеше да повярва, че са заедно. Събра всички сили в себе си, за да се стегне и да не проличи притеснението й. Говориха си цяла вечер: за миналото, за настоящето, за работата, за университета, за приятелите, за близките, за всичко. Вечеряха. Гледаха телевизия.
В един момент той просто я придърпа до себе си и я погали. Мига беше страхотен, а тя не знаеше какво трябва да направи. Беше толкова притеснена. В последствие успя да го прегърне, той я целуна. Тя трепереше в ръцете му и той го знаеше. Това го накара да се почувства желан. След като размениха няколко целувки той си тръгна. Беше станало късно. На другия ден и двамата бяха на работа.
красиво и тъжно
ОтговорИзтриване